Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е мистична традиция. „Зохар“ (The Zohar) е най-важната книга, обясняваща Библията дума по дума и посланията й. Съществуват Кабала центрове по цял свят, най-големият е в Лос Анджелис, най-близките до България групи за изучаването на Кабала са в Анкара, Истанбул, Атина и Букурещ. Кабалата не е религия, последователите й изповядват юдаизъм, християнство, будизъм и други религии. Кабалата е учение, смятано за мистично, като основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа за да постигне хармония. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина. След Големият взрив, единната енергия се разделя и се появява вселената и материалния свят. Всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. Световноизвестни последователи на Кабала са Мадона други. Последователите на Кабала носят червен конец на китката си, предпазващ от „злото око“.
Кабала и сходните ѝ окултни науки, като нумерология и астрология се практикуват и в мистични неюдейски кръгове още от първите векове след Христа. (Християнската църква като цяло заклеймява кабалистичните учения и практики като еретични. Въпреки това мнозина бележити християнски просветители са я използвали и практикували.
Като цяло Кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Мойсей или Закона в Стария завет), в съвременните си преводи и публикации на български език книгите са известни като „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. При своето тълкувание на тези текстове Кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Според изследователите, които не са пряко свързани с Кабала като традиция, тя се е зародила като древно гадателско изкуство, което постепенно е прераснало в огромна религиозно-философска окултна система. Последователите на Кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие.
Определение
Еднозначно определение за Кабала не може да се даде. Определенията варират в зависимост от гледната точка и отношението на определящия. Тези мнения обаче могат да бъдат събрани в две основни групи. В първата попадат привържениците на Кабала, според които тя не е религиозно учение или система, а просто ключ за правилното разбиране на свещените текстове. Дори практиките, свързани с изучаването на някое от кабалистичните учения (Кабала е само основен принцип, върху който се изграждат множество системи на тълкуване), се възприемат като съпътстващи и условни. Критиците от своя страна твърдят, че кабалистите твърде условно тълкуват буквалния смисъл на Свещените писания, а от друга, че на базата на това тълкуване, изграждат свои, твърде условни системи. В този смисъл и отчитайки голямото историческо и обществено значение на Кабала, трябва да се спрем на неутралното определение, според което Кабала и изградените върху принципа ѝ учения, са важна съставна (не и безспорна) част от духовно-теоретичното наследство на човечеството.
Трябва да се отчете, че според критиците, Кабала е философско-религиозно мистическо учение, изградило се на базата на юдаизма. Според някои от самите кабалисти, тя има по-дълбоки исторически корени, които се търсят още в Древен Египет, без това да омаловажава преклонението им към свещения текст на Тора.
Възникване и ранна история.
Идеологически Кабала възниква на основата на предположението, че освен буквалното значение на текста на Свещеното писание съществува и тайно учение, достъпно за малцина избраници. В ранния писмен паметник „Трета книга на Ездра“ (която присъства в изданието на Св. Писание на св. Синод) се говори, че Бог е поръчал на пророк Ездра да напише книги, от които една част да направи достояние на всички, а останалите да запази само за мъдрите. Подобни разкази имаме и в каноничните старозаветни книги, което говори, че вярата в тайното предание е била широко разпространена. Първите адепти на учението на Кабала предполагат, че всъщност тези тайни книги се съдържат в самия каноничен текст и чрез съответни методи той може да бъде разчетен. Така Кабала може да бъде определена като опит (успешен или не) за разчитане на този смисъл.
Изграждане на Кабала като самостойна мирогледна система.
В началните етапи от развитието си Кабала е просто начин на тълкуване на свещените текстове. Едва в началото на ранното средновековие и във връзка с все по-широкото навлизане на Талмуда и окончателното фиксиране (също не безспорно) на старозаветния текст, отделните групи, привърженици на кабалистичната трактовка се обединяват. Именно 5-6 век и периодът, когато са „канонизирани“ текстовете на „Сефер Йецира“ и „Зохар“, които преди това са имали локално значение. От този етап нататък Кабала започва да се изгражда като самостоятелно учение с всичките подобаващи атрибути – космогония, антропогония, етика.
